~6 минути четене

Бразилското Джу Джицу не е просто един от най-бързо развиващите се и интересни спортове в света. Това е отличен начин да подобрите формата си, докато малко по малко придобивате ценни умения, с които можете да защитите себе си и близките си. Като всяко ново и комплексно нещо, обаче, джу джицуто е трудно, а аз напълно вярвам, че децата имат нужда от нещо трудно и полезно в живота си от ранна детска възраст.

Начина, по който децата преминават през различните периоди в залата, е тясно свързан и с поведението на родителите. С тази статия бих искал да споделя няколко съвета, за да можете да бъдете още по-полезни на децата си, когато ги заведете да тренират боен спорт.

1. Запознайте се със спорта

Първият начин да помогнете на вашето дете, което е стартирало или му предстои да започне тренировки по Джу Джицу е да разберете какво представлява спортът. Много често родителите научават за доджото от препоръка. Разбирам, че светът все повече работи на бързи обороти, но е от изключителна важност вие да направите кратко проучване за това какво е бразилското джу джицу в чистата му форма и какво представлява то, когато говорим за деца. Така вие вече ще имате представа с какво ще се занимава Вашето дете, ще можете да му задавате правилните въпроси и да разбирате трудностите, с които се сблъксва то и най-вече няма да коментирате пред приятели и роднини, че детето Ви “Прави карате“ (което е доста унизително и за самото дете да не знаете с какво точно се занимава).

2. Търпение

Бъдете колкото се може по-търпеливи и да знаете как да обясните ползата от трудностите, през които ще преминава в доджото. Като треньор на деца и възрастни мога да ви убедя че без значение от годините на практикуващия, той минава през силни емоции. Ако не ви се е случвало да практикувате боен спорт, тогава вероятно не осъзнавате какво е да се опитваш да победиш, да дадеш всичко от себе си и въпреки това да излезеш загубилия. Преди да си кажете, че това го има във всеки спорт, ще си позволя да опровергая това твърдение просто защото има голяма разлика между това да вкараш гол на някого и това физически да докажеш надмощието си над него. Човешките същества са силно социални, а загубата в единоборство има много по-дълбоко значение и последствия, но за това можете да прочетете в учебниците по антропология. Важната част е, че генерално хората трудно се справят с идеята, че губят в такава обстановка. Те не искат да бъдат поставяни в среда, в която това е възможно. И ако възрастните могат да контролират емоциите си или да ги отложат за после, то децата не могат. Нормално е да има случаи, в които детето се чувства фрустрирано и не иска да се подложи на трудностите в залата. Задачата на родителя и треньорите е да комуникират с детето и да обяснят ползите от труда, който полага, както и какво ще донесе това в последствие.

3. Очаквания

Бойните спортове са достатъчно изискващи и трудни. Не слагайте допълнително напрежение над детето си чрез Вашите високи очаквания. То не трябва дори за миг да си помисля, че успехите му в залата или на състезания са свързани с любовта, вниманието и грижата, която получава или ще получи от вас. Също така вашето настроение не трябва да зависи от победите или загубите му, защото това го отблъсква още повече от спорта. Не забравяйте, че вие, ние и децата сме там със съвсем различни цели, които не са задължително свързани с отлично техническо ниво и златни медали в бойния спорт. Ние заедно имаме задачата да помогнем на децата да положат здрави основи, върху които един ден те спокойно и уверено ще могат да надграждат като възрастни, без значение от попрището, което са избрали.

4. Подкрепа

Когато сте се информирали с това какво точно „тренираше“ Вашето дете и нямате големи очаквания отначало, започвате да бъдете точно тази подкрепа, от която всяко дете се нуждае. Не забравяйте, че децата искат техните родители да се гордеят с тях и при правилно комуникиране, те ще направят всичко нужно, за да го видят. Това не значи да ги хвалите постоянно или да ги награждавате след всяка тренировка, а да бъдете широката прегръдка, в която то ще иска да бъде при първия си колан или първата си загуба в залата или на състезание. Просто бъдете там, поглеждайте го докато тренира, попитайте го дали иска да Ви сподели нещо от тренировката си днес и му кажете, че се гордеете с него, дори да не е най-добрия винаги.

5. Хипер-родител

Не, не бъдете “родител хеликоптер”. Ако не сте чували този термин, той намеква за поведение на родители, които непрестанно “кръжат” около децата си. Разбираемо, най-често това са майките, но определено могат да бъдат и татковците. Нормално е да се притеснявате, че детето се е спънало, или е кихнало. Но това не е причина да се втурнете и да го “спасите” по време на тренировка. Винаги имайте едно на ум, че е много по-вероятно проблемът далеч да не е толкова сериозен, но детето да иска тази успокоителна прегръдка и ласка. Въпреки това, вие сте взели решение то да бъде на тренировка по боен спорт. Колкото и да е трудно понякога, стиснете зъби и дайте шанс на малчуганите да се справят сами, или да им помогне само треньорът. Ще се почувствате много по-горди и спокойни, ако знаете, че не винаги е нужно Вие да се справяте с проблемите на детето си.

6. Родител-треньор

Родителите се притесняват да не изгубят уважението и доверието на децата си. Въвеждането на външна фигура, която децата харесват, и от която учат интересни, важни за тях неща може да бъде от огромна полза в тези моменти. Детето знае, че каквото и да направи, каквото и да каже, мама и тате ще са винаги до него и ще го ценят. Но това не е същото с техния инструктор. Той може спокойно да покаже на детето как е правилно да постъпи и ако е нужно да изкаже силно разочарование от постъпка, което има голяма вероятност да доведе до коригиране на ситуацията. Именно затова няма нужда да бъдете треньорите в залата преди, по време или след тренировката. Покажете на детето си, че има външен авторитет, който както то може да слуша, така го правите и Вие. Ако родителят настоява за спазването на същите правила и ценности вкъщи, както и в залата, това ще се превърне в единствената реалност за него и то ще бъде минимално изложено на лоши примери и практики в обкръжението си.

7. Личен пример

Последният начин за помощ на детето ви, който ще ви предложа е със сигурност най-труден. За жалост нещата често са така структурирани, че трудното почти винаги е правилното. Колко ли е неудобно, ако казвате на детето си, че трябва да бъде постоянен в залата, да се труди, да слуша треньорите, да посреща загубите с гордо вдигната глава и въпреки тях да се опитва още по-усърдно, да не използва победите като извинение за грубо поведение и арогантност, а да се стреми всеки ден да става по-бърз, силен, издръжлив от вчера, а то да гледа с объркан поглед как неговите “герои” в живота не правят това, което изискват.

Още по-тъжното, че дори не разбират пътешествието, през което преминава. Най-добрият начин да помогнете е да практикувате и Вие. В нашия клуб има много бащи и майки, трениращи с децата си. Имаме цели семейства, които посещават класовете ни. Всеки един от тях знае, колко е трудно, но всеки един от тях има причина да не се отказва. Причината го гледа всяка вечер в очите. Ако да започнете сега ви звучи стряскащо, помислете си какво ли е да имате общо хоби и обща тема на разговор с детето си завинаги. Да си споделяте всички успехи и неуспехи, всички смешни и тежки моменти, които сте преминали заедно в тренировките. Какво ли е чувството да научите техника от детето си и да можете да му помогнете да разбере друга? Да прекарвате повече време заедно и да сте съотборници? Неслучайно децата искат да приличат на Спайдърмен, Супермен, Батман и всички други суперчовеци, които преборват идеята за възможното и се превръщат в символи за младите.

В Twisted Jiu Jitsu не можем да ви научим да стреляте паяжини, да имате лазери от очите или да поставим пещера под имението Ви, но можем да Ви превърнем в най-добрата версия на татко или мама, които да показват с действия правилния път, и на които Вашето дете да иска да подражава.

Автор: Иван Димитров